На ръба между личното и социалното, между националното и глобалното, между своето и чуждото - там някъде минава тънката червена линия, която чертае границите на отвореното общество. Оксиморон, който добре описва съвременната реалност. В момент, когато мислехме, че сме космополити, европейци, демократи, се оказахме оплетени в противоречия и в търсене на идентичността си.
Как се случи това, се питам, докато слушам учени, политици и хора на изкуството да разсъждават по въпроса. Събира ги инициативата „Душа за Европа”, този път - в сърцето на Истанбул. Целта е по-скоро обсъждане на културните политики, но бързо става ясно, че разговорът за културата е неразривна част от големия разговор за това кои сме ние и къде е нашето място - в света, във времето. повече на euinside.eu
